Кратка история на град Етрополе

Град Етрополе е разположен в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до град Правец. Градът е административен център на община Етрополе и се намира в красивата котловина на р. Малки Искър, в подножието на връх Баба, на около 80 км от столичния град София.

Етрополе води началото си от Бронзовата Ера и е кръстопът, където културите на много народи са повлияли върху развитието на региона. Областта е била населена от древните Траки. Типични поминъци са били животновъдството, минното дело и дърводобива.

Ситуиран в северната част на Стара Планина градът притежава типичната за Стара Планина китна природа. В етрополските гори могат да се срещнат благороден елен, сърна, дива свиня, горска полевка, катерица, мечка, вълк, чакал, лисица, дива котка, невестулка и др. Птиците са представени от фазан, яребица, глухар, пернатонога кукумявка, трипръст кълвач, сокерица, лещарка, гривяк, гургулица, сива овесарка, керкенез, чинка, голям синигер.

Населени места в общината са селата Бойковец, Брусен, Лопян, Лъга, Малки Искър, Рибарица(Етрополска Рибарица) и Ямна - махалите Горунака и Оселна. Общината  граничи с общините: Тетевен, Ябланица, Правец, Ботевград, Елин Пелин, Златица.

Защитени местности: Местността Варовитец с манастира “Св. Троица” и вековни яворови дървета; Бенковска пещера - историческа местност; Местността Чертиград(скални комплекси с горска растителност, обитавана от редки и застрашени от изчезване бозайници и грабливи птици, историческа местност); Орлов камък и  Червена стена в с. Лопян(скален комплекс, обитаван от множество грабливи птици, които са застрашени от изчезване).

Ансамбъл “Балканска Младост” при
Народно Читалище ,,Тодор Пеев”, гр.Етрополе, България

През 1946 г. група млади хора от местното читалище създават танцова трупа, която да изпълнява характерни за региона танци. Постепенно репертоарът на ансамбъла бива обогатен с танцови композиции и типични обичаи от цялата страна. Любовта към българския фолклор, стремежът към красота, многообразието от стилове и атрактивните динамични нюанси на българските народни танци събирало и вдъхновявало хората в трупата.

Различни по форма камерни сюжети, тематични и дивертисиментни танци намират израз в  репертоара на ансамбъла.

Поради географското разположение на гр.Етрополе характерен стил е ,,северняшкия”, но в концертната програма са включени танци от различни етнографски области  на България. Красотата на град Етрополе и на хората в съчетание с тази на костюмите, реквизита и музикалното оформление превъръщат дните в празник за зрителите по време на концерт.

Оркестърът на Ансамбъла е в камерен вид, съставен от основните български народни музикални инструменти:
· духови: кавал и гайда;
· струнни: гадулка;
· тъпан;
· акордеон.

Музикантите в оркестъра са добри индивидуални изпълнители на народна инструментална музика.

Певицата изпълнява песни от всички етнографски области на България. Тези способности дават добра възможност за публиката, да се запознае както с инструменталната народна музика, така и с великолепните народни песни.

Ансамбълът е изнесъл редица концерти пред българска, но и чуждестранна публика в Белгия, Германия, Гърция, Ирак, Коста Рика, Куба, Мексико, Никарагуа, Турция, Франция, Хърватска, Холандия и Чехия.

От 1998 г. Главен художествен ръководител и Хореограф на Ансамбъла е Стоян Стоянов– професионален танцьор на народни танци от 20 години, който е завършил висше хореографско образование.